НИЦЕВТ - руският гигант в Изчислителната техника
Български

Русия за Българската изчислителна техника

Превел:      Венчо Велинов

Коригирал: Евгени Дамянов

България, дълго време предствлявала типично аграрна страна, започва създаването на собствена електронна промишленост през 1945 г. с мероприятия по внeдряване и производство на радиотехнически устройства.

Началото на дейностите по създаване на собствена изчислителна техника се отнася към 1960-а год., обаче и тогава не е излизала от рамките на  теоритични изследвания на Математическия институт на Българската академия на науките. По това  време много български студенти постоянно получавали образование във висшите учебни заведения на СССР, ГДР и други социалистически страни, полагайки научната основа за развитие на изчислителната техника в самата България. Правителството на страната е предприемало всички мерки по развитие на собствено висше техническо образование, и не е удивително, че нивото на квалификация на българските учени и специалисти растял много бързо.

Първият български център по изчислителна техника се открива на 1 юли 1961 г. В него работели основно математици, завършили Софийския университет. Под ръководството на Любомир Илиев, Благовест Сендов и Борис Боровски първия български компютър “Витоша” бил внедрен в експлоатация през 1963 г. Това била едноадресна машина на електронни лампи и с магнитен барабан, притежаващ обем 4096 40 битови думи. Скоро след това последвал мини-компютър ЕЛКА-6521.

Търговското производство на ЕИМ започва през 1967-1968 г. в  Завода за изчислителна техника в София. Първата ЕИМ в България ЗИТ-151 е произведана по лиценз на японската компания Fujitsu и е прототип на нейния модел Facom 230-30. Приета е в експлоатация през 1969 год. Машината е била оборудвана със електронни елементи, внос от Япония. Тези компютри вече били снабдени с компилатори за Фортран и Кобол. Към края на 1960-те години започнали да се произвеждат български транзистори по френски лиценз. Производството се  основавало на технология MOS.

В началото на 1969 г. правителството провело различи реформи по усъвершенстване системата за  управление на икономиката и нейното развите. В съответните официални документи се появили изисквания за внедряване на комплексна автоматизация и кибернетизация на производството  и управлението. Основното направление за развитие се заключвало във световно развитие на системи и технологии за  обработка на данни. В този  период започнало и встъпването на България в проекта ЕС (Единна Система). През 1967 г. България приела активно участие в първите преговори за съвместно развитие и единна техническа политика в областта на ЕИМ, в резултат на което  било подписано (многостранно) споразумение за сътрудничество. През 1969 г. били създадени Междуправителствена комисия и Съвет на главните конструктори по изчислителна техника за разработване на ЕС ЕИМ.

Всички тези концепции се реализирали по пътя на създаване на три големи държавни обединения:

  • Държавно Стопанско Обединение "ИЗОТ";
  • Държавно Стопанско Обединение по електронни компоненти;
  • Държавно Стопанско Обединение "РЕСПРОМ".

ДСО "ИЗОТ", расположено в София, отговаряло за научните изследвания, развитието и производството. Сред българските организации, заети с производство на ЕИМ, то, безспорно, станало най-важното проектно-производствено обединение. В състава на ДСО "ИЗОТ" влезли следните ведущи предприятия:

  • Софийския завод за изчислителна техника;
  • заводите по производство на запаметяващи устройства в  Пловдив, Стара Загора ДЗУ, Велико Търново и Бургас;
  • фабрика за магнитни дискове в Пазарджик;
  • завод “Оргтехника” с лаборатория за техническо развитие в Силистра;
  • фабрика за пишещи машини в Пловдив;
  • завод “Електроника” в София;
  • завод за организационна техника в Самоков;
  • завод за механични конструкции в Благоевград;
  • завод за печатни платки в Русе;
  • ремонтна фабрика “Канцеларски машини” в София;
  • завод “Аналитик” в Михайловград;
  • завод “Климент Ворошилов”, произвеждащ периферни и радиорелейни системи;
  • завод във Варна;
  • завод “Електра”, завод за производство на електронни компоненти и сервиз на изделия ИЗОТ в София. ИЗОТ също включвал много НИИ и центрове за техническо развитие.

Българските специалисти бързо направили кооперация с минските колеги, имащи голям опит в разработването на  ЕИМ от серия “Минск”. Скоро се появили съвместни колективи, бързо решаващи доста сложни проблеми, като:

  • определяне на архитектурата на машините, нейното  микропрограмно управление, организация и структура на каналите и интерфейса, аритметично-логическото устройство и т.н.;
  • исползване на нови интегрални схеми при конструиране на големи изчислителни устройства в системите от трето поколение;
  • разработване на конструкции, основаващи се на модулен принцип;
  • решаване на сложни конструктивни и технологически въпроси при разработване на оперативни памети;
  • създаване на основите за съвместна работа по автоматизация на проектирането.

През 1970 г. бил учреден Икономически съвет по електронни компоненти с директор в Ботевград. Той обединявал десет производствени предприятия, а също и изследователски и проектни институти. На този съвет се възлагали отговорността за производство на транзистори, силициеви диоди, интегрални превключватели, кондензатори, резистори и т. н.

Заедно със значителните инвестиции в тези предприятия, направени от съответните съветски организации, били сключени договори за кооперация и голяма практическа помощ, оказвана от Съветския Съюз във всички производствени области в течение на много години. По такъв начин България бързо заела важно място сред страните на СИВ — производители на ЕИМ, а по-късно успява да изнася значителна част от  своята електронна продукция в СССР. През 1980-е години, особено с появяването на малки и персонални ЕИМ, българските запаметяващи устройства на магнитните дискове ИЗОТ станали особено популярни сред съветските потребители.

От  началото на 1970-е години основа за българо-съветското сътрудничество станало също съвместното производство на ЕИМ ЕС-1020, начело с научно-изследователския институт в Минск и Института за изчислителна техника в София.

Производството на тези машини в завод "Орджоникидзе" в Минск и на българския вариант на ЕС-1020, показано на изложба “ЕС-73” в Москва, ознаменува  важен етап в развитието на българското производство на изчислителна техника, което в крайна сметка създало необходимите условия за внедряване на средства за автоматична обработка на информация и в българската икономика.

Моделът ЕС-1020 е от първата серия машини ЕС и се произвежда в периода 1973-1976 г.; след нея последвал подобрения модел ЕС-1022. В същото време започнало развитие на втора серия. СССР и България започнали съвместна разработка на машина ЕС-1035. Минския завод "Орджоникидзе" произвеждал процесора, а запаметяващите устройства (магнитни дискове и магнитни ленти) се изготавяли в България. Паралелно машина ЕС 1035 се произвежда и експортира от ЗИТ София. Търговското производство на ЕС-1035 започнало през 1980 г.

По такъв начин  ставало и сътрудничеството със СССР в  производството на мини и микромашини, което включвало икономическо планиране, и разработка на методи и тяхното приложение в различни области. Затова през 1977 г. било  създадено специално съвместно конструкторско бюро “Интерпрограма”.

Заедно с активното участие в програмата ЕС ЕИМ, където България участвала в съвместни програми с всички страни от СИВ, също участва и в  проекти за създаване на малки машини СМ ЕИМ.

Извън рамките на тези проекти в Софийския завод “Електроника” били произведени и внедрени в серийно производство малки модулни мини-ЕИМ ИЗОТ-0310, тъй като от  ръководствата се отбелязвала важната роля на системи, направени на мини-машини в различни области на промишлеността, селското стопанство,  административната работа и т. н. Опита, получен от българските специалисти в съвместната работа, помогнал за успешното решение на сложни проблеми, възникнали при самостоятелните разработки. В НРБ били създадени дискови подсистеми  със сменни дискове, магнитни платки за микроустройства памет, лентови подсистеми и магнитни ленти различни типове, в това число и за запаметяващи устройства на магнитни касети. Също се произвеждали и устройства за управление на периферна памет и регистриращи устройства на магнитни ленти, устройства за въвеждане на информация на перфокарти, принтери, монитори и други устройства за обработка на данни (комутатори, модеми, терминали, мултиплексори и т. н.).

Сред най-известните примери може да се назоват сериите външни запомнящи устройства (ВЗУ) на сменни магнитни дискове ЕС-5052 (с обем 7,25 Мб на пакет), ЕС-5061 (29 Мб на пакет) и ИЗОТ-1370, а също ВЗУ на магнитна лента ЕС-5012 М и ЕС-5012-01, предназначени за работа както с машини ЕС, така  и с ЕИМ “Минск” и “Одра”, а също малки лентови подсистеми ИЗОТ-1006 и ИЗОТ-5004 Е. Техните характеристики удовлетворявали изискванията на потребителите при създаване на системи на базата, както на  големи, така и на малки ЕИМ. В края на 1970-е години по програмите ЕС и СМ обединение ИЗОТ също произвеждало устройство за обработка на текстове ИЗОТ-1002-С.

В края на 1970-е години било създадено българско лентово устройство ЕС-9002, в което информацията се въвеждала на лента непосредствено от клавиатура. То се ползвало с голямо търсене не само в България, но и в СССР. Не по-малка популярност придобило и запомнящо устройство на магнитен диск ЕС-5074. По късно произведената система ЕС-9003 представлявала добро средство за подготовка на данни на магнитна лента с помоща на клавиатура под управлението на мини-ЕИМ. Тази система заменяла всяко устройство за подготовка и предварителен контрол на въвежданите данни.

Важен момент било внедряването на комплексни системи за телеобработка на данни ЕСТЕЛ. Системата ЕСТЕЛ представлявала  комплекс апаратни и программни средства, ориентирани към исползване на ресурси на централната ЕИМ от множество отдалечени потребители. За това трябвало наличието на  ЕС-ЕИМ и добре развити телефонни връзки. Всички горепосочени устройства се произвеждали за ЕСТЕЛ (или с отчитане на нейните изисквания). Нейните параметри съответствали за машини ЕС, и всички устройства били напълно съвместими. Всичкото необходимо ПО също напълно съответствало на стандартите ОС - ЕС. Тези системи се комплектовали не само от български, но и от съветски и унгарски компоненти.

За отбелязване е , че въпреки  скромния опит при промишлено производство, качеството на българските запаметяващи устройства, периферия и т. н. било напълно удовлетворително. Често то превъзхождало и нивото на качество на сходните съветски модели. Високо качество на съветското масово производство почнало да се  достига твърде късно. Определена отрицателна роля изиграли много сложното разделяне  на функциите между производителите и безмислените бюрократични спънки, които често усложнявали, или даже забавяли съвместната работа.

Въпреки това, сътрудничеството със СССР осигурявало на НРБ високи темпове на развитие. По официални данни ръстът на производство на ИЗОТ (имащо най-високи темпове) в 1970-е години бил до 30% за година. За периода на 6-тата петилетка (1970-1975) обемът на производство на ИТ(изчислителна техника) се увеличил 10 пъти, при това до 80% от продукцията се изнасяла в страните от  СИВ.

България също правела съвместни разработки с заводите “Karl Zeiss” и предприятията Robotron в ГДР, завод TESLA в Чехословакия, обединение MERA в Полша, с УНР, СРР и Куба.

Освен ЕИМ в НРБ се създавали широка гама микрокалкулатори “Елка”: “Елка-101” (-110, -130, -135), серия  калкулатори за икономически сметки  “Елка-50” (-51, -53, -55) и микрокомпютри за научни расчети “Елка-58”, -59. Електронните касови апарати “Елка-89” можели да работят не само автономно, но и като терминали в състава на системи за управление на търговски обекти на базата на мини-ЕИМ ИЗОТ-0310. Касовият апарат “Елка-88” за предприятия за обществено хранене бил по същество специализиран компютър, позволяващ да се  правят всички видове расчетни операции, необходими в дадената сфера.

За счетоводни и управленчески системи се произвеждали буквено-цифрово печатащо устройство ИЗОТ-132-Д и ЦПУ МИНИПРИНТ-45 и МИНИПРИНТ-77, а също пишещи машини “Марица” и различни микропроцесори.

Може също да се отбелижи, че благодарение на своята активна политика в областта на развитие на изчислителна техника, България успяла да си  позволи определен разкош, разработвайки различи системни решения за общо приложение, например в административните и управленчески системи, науката и техниката, а също в производство на технологически системи и процеси.

Източник:http://www.computer-museum.ru/histussr/sev_it.htm

Теги